Лачените обувки на незнайния воин
Главният герой (самият Рангел Вълчанов) наблюдава смяната на караула пред Бъкингамския дворец и неусетно се връща към спомените от детството си. През очите на седемгодишното момче Моне виждаме света и то ни изправя пред изконни въпроси за битието. Кои сме? Откъде идваме? Кое у нас е смърт и кое безсмъртие? А този свят не е направен, за да бъде съзерцаван, а за да ни грабне и увлече в себе си... В него хората орат и жънат, женят се и умират, играят като децата си и плачат само от умиление. Те намират думи за всички събития, за да ги огласят в песента.
Сценарист и режисьор - Рангел Вълчанов
Оператор - Радослав Спасов
Художник - Георги Тодоров-Жози
Музика - Кирил Дончев
В ролите: Борислав Цанков, Иван Стоичков, Славка Анкова, Емилия Маринска, Николай Величков, Траянка Стоичкова, Вена Минкова, Невена Пърмева, Василка Георгиева, Любомир Иванов
Критика:
Народът дете
Този филм е многопримесен - тук са не само българските сенки, тук свети и спряното наше слънце - неприветно, отчаяно, "убаво". Тук е разкрита не само вселената на детството; детството тук е състояние на народната душа.
Рангел Вълчанов написва сценария в началото на 60-те. Отгде иде това ранно връхлетяване на спомените, това ранно тяхно призоваване? Една от причините е в застиналостта на нашето битие. Ние сме древна народност, но с един, по същество, детски манталитет. Ние сме останали, по ред причини, в пролога на нашата собствена история, консервирали сме се в една ранна възраст, за да пребиваваме дълги векове в нея. След първоначалните напразни опити да излезем оттам, е последвало обратното усилие - затваряне, укриване, опазване на това особено състояние.
www.online.bg
------------------------------------------------------------------------
bnt.bg
imdb.com
Линк към торент
0 коментара:
Публикуване на коментар